Постистината за Румен Радев
Голяма част от демократичната общественост в България гласува през 2021 година за втори мандат на Румен Радев, по-късно голяма част от гласувалите съжалиха за това. Едни се оправдаха, че са го предпочели само като съидейник в битката против Бойко Борисов, а други признаха, че просто са се излъгали в него. Но и за едните, и за другите президентът през днешния ден е надълбоко политическо отчаяние със своите зле прикрити тежнения на Изток, които го отдалечават от демократичния път на страната и го сближават с евроскептичните партии от вида на " Възраждане ".
Кой е отчаян от Радев?
Всъщност разочаровани от Румен Радев през днешния ден са всички български жители, които желаят България да е западна страна и президентът ѝ да я съставлява точно като такава. Заедно с Брекзит във Англия или избора на Доналд Тръмп в Съединени американски щати изборът на Радев в България се оказа христоматиен образец за постистина. Терминът значи пропагандно дирижирана обстановка, при която обективните обстоятелства (истината) отстъпват пред груповите страсти и персоналните отзиви, тъй че самичък да направиш избор в несъгласие със личния си интерес и убеждения. А когато го осъзнаеш, да е прекомерно късно. Диригентският пулт по предписание е в Москва…
Колективната страст, от която Радев се възползва, бе омерзението от наложилия се модел на ръководство, персонифициран от Бойко Борисов (и основния прокурор в поддържаща роля), подтикнало през 2020 година хората да излязат на площада. Президентът слезе наготово измежду тях и с вдигнат пестник се самообяви за техен водач. Колективната страст разфокусира обстоятелството, че той напълно не води страната накъдето протестиращите биха желали и за което точно стачкуват. Дори изказването му, че Крим е съветски, заглъхна в пакетирането му като герой против Бойко Борисов.
След съветската инвазия в Украйна Радев се възползва и от друга групова страст, която целеустремено разпалваше: страхът от Путин, че ще ни накаже със мраз, апетит, а дори и с нуклеарен удар. И че ще можем да се спасим, единствено в случай че стоим равно отдалечени от Русия и НАТО, нищо че за Русия сме " неприятелска страна ", а за НАТО - съдружници. Страхът трябваше да скрие обстоятелството, че прокламираният от президента неутралитет в тази ситуация директно обслужва тактиката на опасността, възприета от Путин по отношение на Запада (за да може " на мира " да превземе Украйна). И надлежно да пакетира Радев като избавител на нацията. Постепенно първият пакетаж - на бореца против Борисов, беше зарязан изцяло в интерес на втория.
Има ли късмет за противоположен завой?
Онези, които се заеха да разсеят постистината към президента и с днешна дата да поправят заблудения избор на демократичната общественост, са Политическа партия (в коалиция с ДБ). Това ненапълно беше ненадейно, защото те се одобряват за една от партийните чеда на Радев. Но е евентуално таман чувството за грешен генезис да стимулира протеста против политическия им " отец ". А и амбивалентното отношение към Путин е общ кусур на европейската политика - но единствено до войната в Украйна. След нея за снишаването пред Кремъл към този момент няма какво друго да се подозира, с изключение на взаимозависимост. Българският президентът три години (с дребен антракт) концентрира цялата власт в страната и обръща постепенно, само че поредно курса ѝ на Изток - към добре познатото ни от близкото минало царство на несвободата и нищетата. Шансът за противоположен завой е този: Радев да бъде свален от капитанския мостик на страната и там най-сетне да стъпи постоянно държавно управление с евроатлантическа ориентировка. Политическа партия и Демократична България след пет избора и с триста зора съумяха да го сформират с поддръжка от ГЕРБ. Въпросът " Защо тъкмо с тях? " лесно намира логически отговор, в случай че се трансформира в този " С кого различен в това Народно събрание? ".
" Мой дълг е да послужвам на България "
To view this video please enable JavaScript, and consider upgrading to a web browser that supports HTML5 video
Перспективата за такова държавно управление, която накара президента да си изпусне нервите и да зареже протоколния звук, измести основния конфликт в политическата ни драматургия от 2020 година насам - между партиите на смяната и ГЕРБ, с нов - между партиите на смяната и ГЕРБ от една страна и Румен Радев от отсрещната. Но това напълно не значи, че остарелият спор е преодолян. ГЕРБ във всеки миг може да смъкна държавното управление, в случай че самичък не се окаже кадърен на смяна. И първият тест, който би трябвало да реши, както нормално, е пробата " Пеевски ". Така беше след митингите 2013-2014, когато не съумя. Така е и в този момент, когато Пеевски, след дълго неявяване, отново се появи на екрана…
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
***
Вижте и това видео от нашия списък: Радев в Германия през 2017.
" Мой дълг е да послужвам на България "
To view this video please enable JavaScript, and consider upgrading to a web browser that supports HTML5 video




